От края на 90-те години сме свидетели на нарастващото признание на икономическия и иновационен потенциал на културните и творческите индустрии (КТИ), което поставя КТИ сред водещите стратегически приоритети за властимащите на местно, регионално, национално и международно ниво предвид важната им роля спрямо създаването на нови икономически единици и работни места и стимулирането на икономическия растеж. [1] Приблизително 10 години след като Европейската комисия публикува своята Зелена книга– Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии –и съответно след предприемането на първите стратегически действия, броят и резултатите на културните и творческите предприятия в Европа нарастват стремглаво. Така например, последните данни[2] на Евростат показват, че през 2020г. е имало 1,2 милиона културни предприятия[3] в ЕС-27, които са представлявали 5,2% от всички бизнеси от не-финансовата икономика. За сравнение, през 2011г. броят на тези единици е с 200 000 по-малко а делът им – около 3,8% от всички бизнеси. Освен това, КТИ осигуряват значителен дял от икономическите резултати.[1] Loots E., Neiva M., Carvalho L., Lavanga M, (2020) The entrepreneurial ecosystem of cultural and creative industries in Porto: A sub-ecosystem approach. https://doi.org/10.1111/grow.12434[2] Eurostat (2022) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Culture_statistics_-_cultural_enterprises&oldid=566799#Defining_the_cultural_sector[3] The statistics are built according to the definition of which was agreed upon by Eurostat’s expert group on culture statistics, according to which the cultural sector is specified as covering numerous economic activities, under the statistical classification of economic activities in the European Community. |
КТИ се характеризират с висока концентрация на микро бизнеси и малки и средни предприятия, като 99,7% от икономическите единици в сектора на ЕС-27 принадлежат към тази категория. Това е по-висока пропорция от средната за икономиката като цяло. КТИ дейностите са често пъти базирани на проекти, което означава, че иновациите и новите идеи са основополагащи в бизнес модела на множество фирми. Макар микро, малките и средните предприятия от КТИ да осигуряват заетост на 3,8% от работната сила в ЕС, те все още силно разчитат на фрийлансери, а много творчески „бизнеси “ са всъщност соло-предприемачи. Според данните за 2020г., повечето културни и творчески предприятия в ЕС не оцеляват повече от 5 години. Достъпът до финанси е една от най-големите бариери, които срещат предприемачите и предприятията в КТИ при стартирането и разрастването на техния бизнес. В тази посока, КТИ дейностите се нуждаят от значително знание по отношение спецификите на бизнес, финансовата и правната среда. Липсата на мениджърски и бизнес умения е идентифицирана като една от основните слабости в КТИ. Сред диапазона от умения, необходими за разрастването на успешен бизнес, но които КТИ притежава съвсем оскъдно, се идентифицират както широки управленски теми като лидерски умения, разработване на стратегии, финансов мениджмънт и управление на човешки ресурси, така и по- тясните, специфични за сектора области, като умения и знания за маркетиране, социални медии, разработване на бизнес план и осигуряване на финансови средства.[4] [4] OECD (2022), The Culture Fix: Creative People, Places and Industries, Local Economic and Employment Development (LEED), OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/991bb520-en |
Множеството положителни ефекти, които КТИ генерират за икономката и обществото на всички страни мотивират управляващите да инвестират значителни усилия в създаването на работеща екосистема, която насърчава предприемачеството в КТИ и осигуряването на подкрепа за растеж на индустрията. |
Множество изследвания и практически примери посочват, че силната предприемаческа екосистема спомага за успешното развитие на бизнес среда.[5] Подобна екосистема включва следните основни елементи[6]: Предприемачи, които се стремят да започнат и развият нов бизнес, както и хората, които подкрепят предприемачите; Талантливите служители, които могат да помогнат на компаниите да се разраснат; Хората и институциите, които имат знания и ресурси, с които да подпомогнат предприемачите; Хората и институциите, които служат като защитници и посредници на предприемачите и на екосистемата; Пресечните точки, които спомагат за взаимодействието на хора, идеи и ресурси; Култура, която е богата на социален капитал – взаимодействие, сътрудничество, доверие, реципрочност и фокус върху общата цел п съживява екосистемата чрез свързването на нейните елементи. [5] OECD (2022), The Culture Fix: Creative People, Places and Industries, Local Economic and Employment Development (LEED), OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/991bb520-en[6] https://www.kauffman.org/ecosystem-playbook-draft-3/ecosystems/ |
Една от най-скорошните разработки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) посочва, че „насърчаването на среда за процъфтяване на предприемачеството включва координирана политика в различни области, вкл. по отношение на обучението и формирането на умения, което насърчава изграждането на бизнес и предприемачески умения, както и в областта на инфраструктурата за подобряване дигиталния достъп и връзките за дистрибуция. Подходът за изграждане на екосистема за развитие на предприемачеството и бизнеса в КТИ изисква както пряка, така и косвена подкрепа“. С оглед на основните области, в които КТИ предприемачите срещат предизвикателства Организацията очертава шест основни области, в които властимащите (и заинтересованите лица) могат директно да подкрепят КТИ бизнеса: Достъп до финанси; Информация, съвети, коучинг и менторство; Обучение и образование; Интернационализация Нетуъркинг и сътрудничество; Програми на инкубатори и акселератори. |
Докато правителствата могат да проектират мерки в подкрепа на липсата на знания чрез предоставяне на информация, схеми за коучинг и менторство, то образователните институции могат да се насочат към изграждането на предприеачески и бизнес умения чрез предлагането на различни образователни и обучителни програми. |
Обучителни материали за курсове “Управление и предприемачество в културните и творческите индустрии“ |
Тези интердисциплинарни обучителни материали са проектирани да допълнят учебните програми. Те целят да осигурят умения и знания, които са идентифицирани като най-критични за КТИ и покриват области като интелектуална собственост, управление на хора и лидерство, разработване на стратегии, маркетинг, съставяне на бизнес план и осигуряване на финанси. Материалите са разработени по начин, които да отразява последните тенденции в практиката на предприемачеството и управлението н КТИ, вкл. използването на нови медии и дигитално участие, процеси на съвместно създаване.Заинтересованите институции извън проектния консорциум се насърчават да се възползват от обучителните материали и да ги въведат по подходящ начин в своите обучителни и образователни предложения. Тези материали могат да бъдат адаптирани спрямо нуждите на академични и неакадемични институции и биха могли да бъдат използвани в обучения на място или електронна среда, както и смесена мобилност в съответствие с практиката на организацията, предоставяща обучението.Всички материали са достъпни на 6 европейски езика: английски, български, гръцки, португалски, румънски и сръбски. |
Електронна обучителна платформа |
Електронна обучителна платформа бе специално разработена, за да осигури гъвкавост за обучителните материали и да улесни както разнообразните форми на предоставяне на курса, а така също и самостоятелното учене.Платформата е лесна за използване и не изисква инсталирането на каквито и да било допълнителни софтуери или приложения. Достъпна е дори без регистрация. В същото време тя е добре организиран проход към пълните версии на продуктите на проект FENICE.Подобно на останалите продукти, и този е достъпен на 6 европейски езика: английски, български, гръцки, португалски и сръбски.https://www.training.fenice-project.eu |
Модел за сътрудничество между бизнеса и висшите училища |
Този модел за сътрудничество между висшето образование и бизнеса цели да подкрепи предприемаческата инициатива на студенти в посока на КТИ въз основа на не-технологичните иновации и използването на нови технологии чрез инкубиране, достъп до знания и оборудване, коучинт от утвърдени практици и кариерно консултиране.Моделът признава централната роля, която висшите училища имат по отношение насърчаването на креативността и иновациите в общностите, в които оперират. Той проучва съществуващи модели на взаимодействие и сътрудничество между КТИ, други бизнес сектори, образователни институции и публични администрации в страните-партньори и тези в ЕС и практиките на проектните партньори, за да предложи 5 различни сценария за организиране на подобно партньорство.Всички партниращи академични институции и други заинтересовани страни, могат да приложат моделите – в техни съществуващи звена или услуги, с цел да насърчат трудовата пригодност на своите студенти и предприемаческата активност на завършващите. Резюме на модела е преведено на 6 европейски езика: английски, български, гръцки, португалски, румънски и сръбски и е публикувано на електронната платформа на FENICE. |
Тъй като светът се възстановява от най-непосредствените икономически последствия от пандемията и подкрепата за бизнеса и предприемачество в КТИ може да осигури средства за страните да увеличат своята световна конкурентоспособност, а за градовете и регионите – да се възобновят. [7] [7] OECD (2022), The Culture Fix: Creative People, Places and Industries, Local Economic and Employment Development (LEED), OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/991bb520-en Искаш да научиш повече? Последвай ни във Фейсбук или посети нашия сайт! |
посети нашият уебсайт последвай ни във Фейсбук |
FENICE е съфинансиран от програма Еразъм+ на Европейския съюз. Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея. |